Крайнодясната заплаха, която засилва имигрантската дилема в Европа
Прахът повече или по-малко се е слегнал към изборите за Европейски парламент и последствията стават ясни. Това е забележителен завой надясно, само че не и подобен, който ще сложи крайната или твърда десница на власт в институциите на Европейски Съюз.
Истинското влияние е, несъмнено, на национално равнище, където центристките френски и немски държавни управления са изправени пред възходяща опасност от популистки антиимигрантски партии вдясно. Дори и актуалните администрации да останат на власт, Холандия под управлението на министър-председателя Марк Рюте и Обединеното кралство (както вътре, по този начин и отвън ЕС) под управлението на консерваторите биха могли да свидетелстват, че унизеното от популистка съпротива може да повлече дясноцентристко държавно управление към неприязън към имиграцията.
Възходът на десницата затруднява Европа да се оправи с същинската си миграционна рецесия: потребността от задгранични служащи. Италианският министър-председател Джорджия Мелони до момента съумя да спретне този кръг, като отвлече вниманието от широкомащабната имиграция с перформативна неприязън към търсещите леговище. Но за партията на торите в Обединеното кралство, която справедливо е на път да се изправи пред изборно изтриване на английските общи избори на 4 юли, тази тактика се изчерпа.
Европейски Съюз сътвори система за бежанци, в случай че можем да я похвалим с този термин, който съумява да бъде нечовечен, противозаконен и неефикасен по едно и също време. Когато не връщат нелегално хора назад през границите или в морето, държавите-членки на Европейски Съюз заплащат на северноафриканските автокрации да ги затварят в брутални затвори или да ги хвърлят в пустинята, с цел да умрат. Системата даже не работи: повече от 150 000 мигранти доближиха италианските крайбрежия през Средиземно море предходната година, което е със 73 % повече, в сравнение с през 2022 година
Политическият звук на политиката на Европейски Съюз за даване на леговище е явен от кариерата на Фабрис Леджери, някогашен началник на граничната организация на Европейски Съюз Frontex, който беше упрекнат в прикриване и даже поощряване на отблъсквания. След като беше заставен да подаде оставка след скандал с правата на индивида и неприятно държание, Леджери се появи като претендент за крайнодясното Национално обединяване (RN) на Марин льо Пен на изборите за Европейски парламент.
Междувременно потребността на Европа от служащите мигранти става все по-очевидна. Процентът на незаетите работни места в Европейски Съюз, който се увеличи през 2010 година, скочи след Covid и към момента не се е върнал към наклонността си отпреди пандемията. Това е изключително остро в някои страни - Белгия, Холандия, Австрия, Германия - където антиимигрантските партии са мощни. В целия Европейски Съюз има необикновен дефицит в специалностите по строителство и просвета, технологии, инженерство и математика, като и двете са нужни за подкрепяне на зеления преход.
Опитите на Европейски Съюз да сътвори схеми за целия блок за възстановяване успеваемостта на пазара на труда посредством свързване на служащи имигранти с работни места постоянно са също толкоз неефективни, колкото и проектите му за леговище, въпреки и по-малко злонамерени. Европейски Съюз сътвори общоевропейска скица „ Синя карта “ за висококвалифицирани служащи, само че единствено 82 000 такива разрешителни са издадени през 2022 година, като 77 % от тях са издадени от една-единствена страна, Германия. Заетостта остава основно национална отговорност.
При неналичието на какъвто и да е координиран проект, най-хубавата вяра за страни с дефицит на работна ръка и политическа сензитивност към имиграцията е да практикуват жестоко двуличие и да се надяват на най-хубавото.
Правителствата от дълго време следват тактика на показна неприязън към противозаконните имигранти и/или търсещите леговище, до момента в който тихомълком позволяват огромен брой задгранични служащи. Възходът на нативистките настроения ускори това несъгласие. Но с изключение на да бъдат почтени със своите електорати или да разрешат на цели браншове от техните стопански системи да спрат, няма доста друго, което държавните управления могат да създадат.
Злощастна поредност от консервативни министър председатели в Обединеното кралство се пробваха да яхнат и двата коня, преследващи нечовешкия, донкихотовски и до момента изцяло провален проект за изпращане на търсещи леговище в Руанда, като в същото време издават огромен брой работни визи, изключително в бранша на грижите, и позволения за образование в университет. В отговор на рецензиите по отношение на имиграцията отдясно, държавното управление се почувства насила да ограничи броя на студентите и болногледачите, макар вредите за университетите от международна класа в Обединеното кралство. В последна сметка торите не завоюваха доверие нито в стопанската система, нито в имиграцията.
Мелони се оправи по-добре с двулична тактика. Тя остава високо в социологическите изследвания — и нейната партия Братя от Италия се показа добре на изборите за Европейски парламент — макар удвояването на броя на разрешителните за работа отвън Европейски Съюз сред 2022 година, годината, в която беше определена, и 2025 година За нейно благополучие това е в минимум добре пристигнала в нейната изборна база. За разлика от популистките антиимигрантски партии на други места като RN във Франция и Алтернативата за Германия (AfD), които черпят поддръжка от по-млади гласоподаватели в стопански депресирани региони, главната поддръжка на Мелони е богатата индустриална северна Италия, чийто мощно конкурентен бизнес се нуждае от служащи. Но тя към момента е изправена пред рецензии за имиграцията и предходната седмица призна, че схемата за работни визи на Италия е била използвана от незаконни банди.
Ако възходът на твърдата и крайната десница в Европа се популяризира, това ще утежни политическото предизвикателство на дефицит на работна ръка. RN и AfD изобразяват решението като проблем. Поддаването на нативистките предубеждения единствено ще направи предизвикването пред растежа на Европа и усещанията за стопански неуспех още по-неразрешими.
